Равносметка
Р А В Н О С М Е Т К А
По-важно е не колко си живял,
а как, с кого и за какво.
Вървя напред, макар и да е трудно,
но никога с приведен ниско гръб.
А дните нижат се безкрайно мудно,
поднасяйки ту радости ту скръб.
Животът ми изтича като пясък,
не винаги от светлини облян.
И само спомените с тъжен блясък,
трасират пътя вече извървян.
А моят път не беше много гладък -
осеян с дупки, камъни и кал.
И хлябът ми не всякога бе сладък,
замесен с мъки, радости и жал.
Опитвам се портрет да си направя -
не бях велик, прочут, не бях светец.
Едва ли вече нещо ще поправя -
аз просто съм човек, а не мъдрец.
Вървя напред и мисля непрестанно,
каква следа оставил съм дотук.
А чувството... объркано и странно,
но вместо смут, усмихвам се напук.
Следата гърчи се и криволичи,
понякога едва се вижда тя,
обръща се към мен и пак ме учи,
как волно като птица да летя.
Не литнах най- високо във небето,
не покорих морета, върхове,
но бях застанал твърдо там където...
бушуват ураганни ветрове.
Не знам аз хората какво ще кажат,
не бих могал да преценя и сам.
Надявам се следите да покажат,
че много исках, много да им дам
Дори отново всичко да започна,
едва ли бих посоката сменил,
защото знам добре, че тя е точна
и аз не бих я с нищо променил.
За мен утехата е само тази:
животът си достойно преживях
и вярвам, че това ще се запази
в следата, що самичък извървях.
И моят син когато си отида,
не ще изпитва чувството на срам.
С любов във мъката си ще зазида
прекрасен спомен... отсега го знам.
© Христо Запрянов All rights reserved.
