ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
16 nov 2010, 1:09

Равносметка 

  Poesía
2926 0 7

Р А В Н О С М Е Т К А

 

                                                                По-важно е не колко си живял,

                                                                а как, с кого и за какво.

                                          

Вървя напред, макар и да е трудно,

но никога с приведен ниско гръб.

А дните нижат се безкрайно мудно,

поднасяйки ту радости ту скръб.

 

Животът ми изтича като пясък,

не винаги от светлини облян.

И само спомените с тъжен блясък,

трасират пътя вече извървян.

 

А моят път не беше много гладък -

осеян с дупки, камъни и кал.

И хлябът ми не всякога бе сладък,

замесен с мъки, радости  и жал.

 

Опитвам се портрет да си направя -

не бях велик, прочут, не бях светец.

Едва ли вече нещо ще поправя -

аз просто съм човек, а не мъдрец.

 

Вървя напред и мисля непрестанно,

каква следа оставил съм дотук.

А чувството... объркано и странно,

но вместо смут, усмихвам се напук.

 

Следата гърчи се и криволичи,

понякога едва се вижда тя,

обръща се към мен и пак  ме учи,

как волно като птица да летя.

 

Не литнах най- високо във небето,

не покорих морета, върхове,

но бях застанал твърдо там където...

бушуват ураганни ветрове.

 

Не знам аз хората какво ще кажат,

не бих могал да преценя и сам.

Надявам се следите да покажат,

че много исках, много да им дам

 

Дори отново всичко да започна,

едва ли бих посоката сменил,

защото знам добре, че тя е  точна

и аз не бих я с нищо променил.

 

За мен утехата е само тази:

животът си достойно преживях

и вярвам, че това ще се запази

в следата, що самичък  извървях.

 

И  моят син когато си отида,

не ще изпитва чувството на срам.

С любов във мъката си ще зазида

прекрасен спомен... отсега го знам.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Следата ... обръща се към мен и пак ме учи! Поздрав!
  • аз просто съм човек, а не мъдрец.

    С поздрав за човешкия стих!
  • Бтаво, много харесах
    Поздравления, замислящо и въздействащо стихотворение. Всеки иска да остави следа, все искам да знае, че е минал един смислен живот...
  • "По-важно е не колко си живял,
    а как, с кого и за какво."

  • поздравления,Ицо
  • Преди малко те поздравих за блестящия ти разказ, посветен на историята с първото написано от теб стихотворение. Сега те поздравявам, защото защитаваш достойно и името си на поет! Радвам се, че те познавам, открила, че човечността е мярка не само на таланта ти,а и на твоя живот!
  • Това е третото ми стихотворение. И него написах в най-трудния стил - чисто класически. Просто приех предизвикателството му със всичките му железни правила.
Propuestas
: ??:??