Равносметка
Не са ми нужни къщи и палати,
за чужди вещи нивга не ламтя,
не присвоявам нечии облаги,
за грешките все себе си виня.
Ръце протягам щом ми ги поискат,
не търся благодарност за това,
потребност ли е, глупост ли е детска,
дарявам помощ, щом го аз реша.
Приятелите нивга не забравям,
за близките отдавам и душа,
предателствата бързо подминавам,
да бъда техен съдник, не държа.
Не влизам в люти битки на невежи,
но никога не свеждам и глава,
любов ли е човешка, пренареждам
та злите съчки в клада да горят.
Избирам да живея в светлината,
чернилките ги мятам зад гърба,
понесла кръста тежък на съдбата,
с достойнство пътят свой ще извървя!
© Таня Мезева All rights reserved.
