Равносметка
Като листа от вятъра отнесени,
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени,
или в тъма затворихме мечти?
Дали сълзите, капчици отронени,
ни учиха да бъдем по – добри?
Вълни животът в нас оставя и бразди,
едни от щастие, други от вина.
Но ако в огъня душата не гори,
тя никога не ще блести в нощта.
Равносметката - вяра и споделеност,
в очите близки - обич да искри.
Животът ни, не е съдба безценна,
а пламък, който в любов гори!
© Миночка Митева All rights reserved.
