Равносметка
Равносметка
Пред огледалото с ужас пак се спирам.
Нима съм аз това ограбено момиче,
което всичко свое жертва и сега умира,
защото нейното сърце отчаяно обича?!
Спирам и обръщам се назад
с тъга към тебе гледам.
Не вярвам аз, че този ад
за мен е някаква победа.
Вървя и моля се горещо,
И казвам си „Дано! Дано!
Дано се случи нещо, просто нещо
и при мене да те върне то!”
Уморих се вече аз да тичам,
А краят е така далече...
Нима аз толкоз много те обичам,
че не мога да те мразя вече?
И умирам, знам, умирам!
Нямам сили пътя да измина
С нокти кожата си аз раздирам
боли, но скоро ще изстина.
© Мариела All rights reserved.
