Равносметка
Пред огледалото с ужас пак се спирам.
Нима съм аз това ограбено момиче,
което всичко свое жертва и сега умира,
защото нейното сърце отчаяно обича?!
Спирам и обръщам се назад
с тъга към тебе гледам.
Не вярвам аз, че този ад
за мен е някаква победа.
Вървя и моля се горещо,
И казвам си „Дано! Дано!
Дано се случи нещо, просто нещо ...