Nov 5, 2006, 10:14 PM  

Равносметка

  Poetry
791 0 0

Колко болка, колко страх,
колко радост, колко смях

колко илюзии, колко мечти,
когато пропадат колко боли.

Колкото дъжд - толкоз сълзи
колкото високо душата лети.

Колко любов, колко лъжи,
колкото създал си си сам ти

Колкот' надежди - толкова страх
Всичко дордето на този свят бях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Беков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...