Ивана59 (Иванка Гичева)
230 5445
Aug 5, 2008, 3:03 PM

Равносметка 

  Poetry
732 0 22


Млад и неопитен, дързък бях,
безумно желание следвах.
Да му се опълча не посмях -
гонех мечта, дирех себе си.
Съдбата отреди ми страдание -
безнадежден остров, самотен.
През горнилото минах - отчаяно -
"Тесен е пътят, водещ в Живот".
Пощади ме Бог, даде шанс
да създам мой свят отново.
Между живот и смърт - прозрях -
самопознание е основата.
Днес моят рай всичко това е.
В реалния земен живот стана.
Сам вече съм остров, Петкане.
Защо ми е да отплавам...

© Иванка Гичева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??