Aug 5, 2008, 3:03 PM

Равносметка

Poetry

877 0 22

Млад и неопитен, дързък бях,
безумно желание следвах.
Да му се опълча не посмях -
гонех мечта, дирех себе си.
Съдбата отреди ми страдание -
безнадежден остров, самотен.
През горнилото минах - отчаяно -
"Тесен е пътят, водещ в Живот".
Пощади ме Бог, даде шанс
да създам мой свят отново.
Между живот и смърт - прозрях -
самопознание е основата.
Днес моят рай всичко това е.
В реалния земен живот стана.
Сам вече съм остров, Петкане.
Защо ми е да отплавам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

великолепна!

2013-05-10T22:44:27+03:00
sofiasb (Кети Иванова)

Поздрави!!!!!

2009-03-24T14:51:15+02:00
Веси (Весела Кънчева)

Великолепен стих-браво!
И за Петкан също-просто ме накара да се усмихна, а надявам се и не само мен.

2008-10-25T22:28:33+03:00
izli4ko (Илзе Енчева)

И то какъв остров само! С път на... самопознанието, който продължава, па макар и тесен...
Ваня!!!

2008-08-11T19:54:40+03:00
charodeika (Неделина Кабаиванова)

Да откриеш себе си е въпрос на равносметкаПоздрави за хубавия стих !!!
--------------------------------------------
Сам вече съм остров, Петкане.
Защо ми е да отплавам...

2008-08-07T21:47:08+03:00