Равносметка
Млад и неопитен, дързък бях,
безумно желание следвах.
Да му се опълча не посмях -
гонех мечта, дирех себе си.
Съдбата отреди ми страдание -
безнадежден остров, самотен.
През горнилото минах - отчаяно -
"Тесен е пътят, водещ в Живот".
Пощади ме Бог, даде шанс
да създам мой свят отново.
Между живот и смърт - прозрях -
самопознание е основата.
Днес моят рай всичко това е.
В реалния земен живот стана.
Сам вече съм остров, Петкане.
Защо ми е да отплавам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
Поздрави за хубавия стих !!!
