Jan 27, 2010, 9:31 AM

Равносметка

  Poetry
649 0 9

 

РАВНОСМЕТКА

 

 

Тъй и тъй ще си отида не навреме.

Пък и струва ли си да оставам? –

Не са за предпочитане проблемните,

които не изгарят в суетата само?

 

Дали сега, дали след сто години –

все ще бъде не съвсем на място.

Но не искам хрисим да отмина,

без да чуят моя крясък

 

всички стихнали и равновесни хора,

невидели своята несрета.

Сега отивам зарад тях да се помоля.

Зарад мойте братя непоети.

Та дано да видят, че зад битието

има и неща, които се не вписват в сметки. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...