Jan 15, 2014, 9:49 PM

Разбрах

  Poetry
588 0 4

Разбрах - няма да дойдеш,

не ще те посрещна,

не е писано,

ти не пожела!

Строфа като сълза.

Без мъка осъзнат финал.

Не безнадеждно -

илюзията не е надежда.

В измислицата светла оцеляла съм.

Жива съм! Това е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Санвали, Краси!
  • илюзията не е надежда.
    В измислицата светла оцеляла съм.
    Колко истина има тук!
    Хареса ми!
  • "илюзията не е надежда"
    Много вярно. Хареса ми и оценявам прозрението!
    Поздрав, Мая!
  • Формално живи...понякога..
    Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...