Разделно е ...
В отблясъците заслепен ... на лято,
не разпознах следите на съдбата.
Дали поднесе цвете нацъфтяло
или кама за тленност зажадняла?!
Нима умът ми някъде "изчезна",
пред порти райски съм или пред бездна?
Докара ме дотам да осъзная,
ще различа ли болка от омая?
И знак ми трябва, за да поведе ме –
изправен ли съм или на колене?
Съдбата си играе с мен рулетка –
дошло е времето да плащам сметки.
За всекиго заслужено ще има,
един на трон е, друг – на гилотина.
Монетата е с две страни/два края/–
а пясъчна прашинка сме ... накрая!
© Данаил Таков All rights reserved.
