Две души, осмислят те живота ми,
две сърца завъртат моя свят,
все за мене двете са разхлопани,
а подритват мойто, без да го щадят!

Рани две във себе си аз имам -
рани две - поименно мъже,
и боли, чак чувствам, че умирам -
тъй различни са за мене те!

От тях единият е галещ като огън,
изгарящ нежно розовия цвят,
а пък другият - стихиен, благороден,
задъхващ с устните си моя крехък свят!
Единият тъй често ми показва,
че силно ме желае и цени,
а другият жестоко ме наказва
с мълчание или пък със лъжи!
Единият ме гали на раздяла
и думи нежни, сладки ми реди,
а другият до болка ме изгаря,
когато си замине без следи!
Единият със сигурност ме чака
на тъжния и пуст, самотен бряг,
а другият си хваща просто влака
и отпътува надалеч, към своя свят!
Един за мен земята ще преброди
и ще направи всичко, за да съм добре,
а друг ще дойде, после ще си ходи,
дори и без да трепне каменното му сърце!

Един за мене би живял и трудно -
би оцелял без хляб и без вода,
а другият си знае - не е нужно,
защото просто аз съм негова!

Сърцето ми през двете чужди тича,
две крайности разкъсват моя свят -
един от тях навеки ме обича,
а другия до смърт обичам аз!