Jan 30, 2007, 12:36 AM

*~* Раздвоена*~* 

  Poetry
1183 0 8

 Раздвоена

Ти отново в моя град  дойде,
с тъй мила усмивка ме посрещна,
очите ти по невинни на дете
се спряха в мен и нещо в гръдта ми трепна.

И всичко беше приказно, красиво...
от страни изглеждахме така щастливи,
ти не спираше да впиваш поглед в мене мълчаливо
и да ме разтапяш с усмивки закачливи.

Но защо се лъжем? - това не е релността
и двама знаем, че не трябва да сме тук.
Отново поехме по пътя на слабостта...
но няма смисъл, аз съм с друг.

Боли... да, познавам тази болка,
раздвоена тръгвам пак с теб,
в сърцето - обич, вина и жестока мъка...
превръщат огъня в душата ми на лед.

И ето го... съсипващото разкаяние,
довършва моето объркано сърце,
обичам го, но с теб извършвам зло деяние,
искам ви и двамата, събрани в едно лице.

© Мария Амбова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно е!Много добре описано.Напълно ми е познато за това мога да ти кажа че макар и след време ще разбереш с кой от двамата ще си по-добре.
  • супер!
  • Хареса ми.
    Убедена съм ще откриеш онзи който наистина ти принадлежи
  • колко познато ........6+
  • Аз не те виня,че искаш двама в едно...
    Страхотно е!
    6!
  • благодаря ви на всички за коментарите...радвам се, че сте отделили малко време, за да ме четете
  • Не наранявай човека, който те обича с такива глупави забежки. Няма да те доведат до нищо добро.
  • ПОЗДРАВЛЕНИЯ. МНОГО Е ДОБРО.
Random works
: ??:??