*~* Раздвоена*~*
Раздвоена
Ти отново в моя град дойде,
с тъй мила усмивка ме посрещна,
очите ти по невинни на дете
се спряха в мен и нещо в гръдта ми трепна.
И всичко беше приказно, красиво...
от страни изглеждахме така щастливи,
ти не спираше да впиваш поглед в мене мълчаливо
и да ме разтапяш с усмивки закачливи.
Но защо се лъжем? - това не е релността
и двама знаем, че не трябва да сме тук.
Отново поехме по пътя на слабостта...
но няма смисъл, аз съм с друг.
Боли... да, познавам тази болка,
раздвоена тръгвам пак с теб,
в сърцето - обич, вина и жестока мъка...
превръщат огъня в душата ми на лед.
И ето го... съсипващото разкаяние,
довършва моето объркано сърце,
обичам го, но с теб извършвам зло деяние,
искам ви и двамата, събрани в едно лице.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
