Apr 15, 2015, 12:48 AM

Раздвоение

  Poetry
530 0 3

 

 

Сам стоя. В душата си. Изправен.

Питам я: "Защо си все сама?"

Тя диша тежко: "Извинявай!

Седни! Прав не стой! 

Поне веднъж да разговаряме

спокойно, 

че омръзна ми сама...

Знаеш ли!... Като си помисля,

че някой ден ще си отида

и ще те оставя да изстиваш

сам в земята сива...

става ми тъжно и студено,

звездите каменеят зли,

птиците от път се не връщат...

направо, без теб няма

да съм същата...

Затова, не ме оставяй, 

бъди във мен,

докато сме заедно

да ти приспивам сърцето вечер,

да му се радвам и му се наплача -

защо човека не е вечен...?

Жадувам неразделност...!"

 

Слушах я вглъбен...

Да, някой допуснал е небрежност...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мисана, благодаря ти! Твоите коментари както винаги са зареждащи за мен! И за високата оценка благодаря! Топли поздрави, приятелю!
  • "...звездите каменеят зли...
    Жадувам неразделност...!
    ...Слушах я вглъбен...
    Да, някой допуснал е небрежност..."

    Рядко оригинално стихотворение! А допусналият небрежност е Креаторът.

    Поздравление за този много интересен поетичен текст, Валентине и най-висока оценка!
  • Благодаря ти, Септ! С несъвършенствата си живеем, няма как да ги коментираме ...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...