15.04.2015 г., 0:48 ч.

Раздвоение 

  Поезия
5.0 / 1
443 0 3
Сам стоя. В душата си. Изправен.
Питам я: "Защо си все сама?"
Тя диша тежко: "Извинявай!
Седни! Прав не стой!
Поне веднъж да разговаряме
спокойно,
че омръзна ми сама...
Знаеш ли!... Като си помисля,
че някой ден ще си отида
и ще те оставя да изстиваш
сам в земята сива...
става ми тъжно и студено, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Предложения
  • Колко хора я знаят по Божия свят – тази шарена черга на земните плещи?... С красотата на рай и с ина...
  • ОБИЧАЙ МЕ! ВЪВ ТИШИНА. Сега съм есенна топола... Но мога (даже през деня) да бъда истинска. И гола. ...
  • Без теб ще опустее моят свят, без твоите слова ще оглушея, ще търся обич, сякаш прося хляб и сили ще...

Още произведения »