Dec 26, 2004, 12:15 AM

Раздяла

  Poetry
1.5K 0 1

Нима не бях аз толкова ясен,

нима не бях красноречив?

А може би не ме хареса,

не ме намери за красив?

 

Не! Не вярвам аз на всичко това!

Не вярвам аз във самотата

и не мисля, че най важно е за теб - 

парите силата и красотата.

 

Тя е важна! Тя и никой друг.

Тя най-важна е в света ужасен.

Тя ни дава силна воля, дух.

 

За нея цял живот аз искам да живея.

За нея бих дори умрял.

За мене тя е толкова свята

и на друг не бих я дал.

 

Тя се казваше любов -

така красива, силна и голяма.

Тя ни даваше кураж,

когато в тази вечер никой няма.

 

Аз вечно ще я помня,

нея – първата любов.

И като нея друга няма –

с толкова пленяващ зов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...