Раздяла
Тъмна нощ е.
Черната и пелерина обгръща ни сега.
Сенките бледи на пълната луна
рисуват пейзажи върху меката ти кожа.
Вятърът студен е.
Вещае буря.
И прилепите в пещерите си се крият.
Свещта последна гасне.
Топлина любовна сгрява ни сега.
Горчива сладост на вечността...
Вкопчена в прегръдките ми,
отронваш поредната сълза.
А аз те галя по златистата коса
и думи нежни ти шептя.
Облаци черни закриват пълната луна.
Светлина от факли вижда се в нощта.
Стряскаш се и плахо ми шептиш:
„Бягай! Това е смъртта. За тебе е дошла!”
Изправям се бавно и те поглеждам...
Сребърното острие на смъртта
покрито беше веч с горещата ми кръв.
Духът ми в прилеп се преобрази и в тъмнината се скри.
Слънце горещо огрява те сега.
Още една сълза по бузата ти се излива.
Ледена мъка изпълва те сега
и търсиш моята вампирска топлина.
Черната и пелерина обгръща ни сега.
Сенките бледи на пълната луна
рисуват пейзажи върху меката ти кожа.
Вятърът студен е.
Вещае буря.
И прилепите в пещерите си се крият.
Свещта последна гасне.
Топлина любовна сгрява ни сега.
Горчива сладост на вечността...
Вкопчена в прегръдките ми,
отронваш поредната сълза.
А аз те галя по златистата коса
и думи нежни ти шептя.
Облаци черни закриват пълната луна.
Светлина от факли вижда се в нощта.
Стряскаш се и плахо ми шептиш:
„Бягай! Това е смъртта. За тебе е дошла!”
Изправям се бавно и те поглеждам...
Сребърното острие на смъртта
покрито беше веч с горещата ми кръв.
Духът ми в прилеп се преобрази и в тъмнината се скри.
Слънце горещо огрява те сега.
Още една сълза по бузата ти се излива.
Ледена мъка изпълва те сега
и търсиш моята вампирска топлина.
© Иван Мараджиев All rights reserved.
обаче си верен брат няма втори като тебе поклон дано жинаги си такъв пич 
!!!!!
