Раздяла
Безмълвната раздяла най-горчи.
Оставя рана, що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае като свредел.
Не пита, искаш или не... Мълчи.
Изгаря те, превръща те във пепел
и няма лек. Не спира. Все боли.
В жарава те превръща. Нестинарска.
По въглени да ходиш си роден.
И капка жалост няма. Няма мярка.
Обичаш ли, ще плащаш всеки ден.
Ще плащаш със сълзи безчет, броени
за всеки миг дарена красота,
дорде откупиш спомени стаени,
оставили божествена следа.
Щом откупът безмълвно изплатиш
и болката приемеш за съратник,
пречистен, пътя свой ще продължиш
със белезите... станали безплатни.
© Таня Мезева All rights reserved.
