Раздяла (на Й.)
Застанала сред сатанински свят,
усмихваш ми се чисто, доверчиво –
дете, изпитващо неистовия глад
за всичко най-възвишено и живо.
Но чуждата вселена ме зове –
аз пътник съм, поспрял на тази гара.
Летят безмилостно край мене светове,
потегля моят влак – врати затваря.
И виждам – махаш от перона пуст,
единствена, която ме изпраща,
в раздялата – последния излишен лукс –
последната горчива тъмна чаша.
Помни, че някога си мислила за мен,
защото няма връщане обратно.
Ще бъда с теб в най-яркия ти ден –
с присъствие потайно, непонятно.
Ще бъда дъх, заключен в слънчев лъч,
докоснал топлото ти крехко рамо.
И сепната в бълбукащата глъч,
в сърцето си ще ме усетиш само.
© Младен Мисана All rights reserved.
