— Самотен си! Нощта ще е студена,
ще можеш ли за малко да поспиш!
Дали от болката ти мога да отнема
или безцелно в пътя ще вървиш!
....
— Навярно имал си прехрана!
И къща с дворче и цветя,
но както често случва се, с измама,
отнели са ти дом и радостта!
...
— Ще тръгвам, вече притъмнява,
но много искам да те срещна пак!
Доброто, казват, побеждава,
макар объркан да е този свят!
© Руми All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
