Разговор с една звезда
И както си вървях в дългите години
изгубена, сама
в небето шеметно, усмивка засия.
И срещнах се с прелестна звезда
преживяла не една съдба.
И тъй...
Мъдро тя се взря
а в лицето ми, звездата разпозна
тъжен поглед, плачеща сълза
уморена самота.
Къде е той?- попитах я.
А в отговор ми каза тя:
- Не тъгувай, а върви
и отговори не търси.
В мъглата приказна
впусни се
заедно с един твой ден.
В денят облечен с облаци
ще го откриеш
невидим
стои и чака
твоят образ, отразен да заблести!
И тъй...
Послушах аз звездата
поех по пътя на съдбата
а в нея, чакаше ме той.
Както бе ми обещал,
невидимо
стоеше там.
Усетих полъхът му,
топлината.
Прегърна ме!
Целувка- свята!
Да, нямаше съмнение- това бе той!
Намерих светлината!
И кацнала едва в покоите на любовта,
отново се налагаше да полетя!
Върнах се в небето шеметно
да потърся моята звезда,
да й благодаря за мъдростта,
чрез която бях със своята мечта.
И чудо, случи се!
Скрита в тъмнината
не открих звездата,
а срещнах слънцето сияйно,
огряло ми сърцето с блясък отразен!
изгубена, сама
в небето шеметно, усмивка засия.
И срещнах се с прелестна звезда
преживяла не една съдба.
И тъй...
Мъдро тя се взря
а в лицето ми, звездата разпозна
тъжен поглед, плачеща сълза
уморена самота.
Къде е той?- попитах я.
А в отговор ми каза тя:
- Не тъгувай, а върви
и отговори не търси.
В мъглата приказна
впусни се
заедно с един твой ден.
В денят облечен с облаци
ще го откриеш
невидим
стои и чака
твоят образ, отразен да заблести!
И тъй...
Послушах аз звездата
поех по пътя на съдбата
а в нея, чакаше ме той.
Както бе ми обещал,
невидимо
стоеше там.
Усетих полъхът му,
топлината.
Прегърна ме!
Целувка- свята!
Да, нямаше съмнение- това бе той!
Намерих светлината!
И кацнала едва в покоите на любовта,
отново се налагаше да полетя!
Върнах се в небето шеметно
да потърся моята звезда,
да й благодаря за мъдростта,
чрез която бях със своята мечта.
И чудо, случи се!
Скрита в тъмнината
не открих звездата,
а срещнах слънцето сияйно,
огряло ми сърцето с блясък отразен!
© Славка All rights reserved.
