Разговор с мама и тате
Една след друга изминаха годините
Не ги усетих как отлетяха.
Нанизвам безброй причините,
че съм още далеч от родната стряха.
На гроба ви сигурно трева е пораснала,
а може птица гнездо да е свила.
Кандилото отдавна ще е угаснало
и все още далеч е дъщеря ви мила.
Все тъй си скита по чуждите друмища,
но като прелетна птица се връща.
Някой казват, че било приумица
да изоставя бащината къща.
Но сърцето ми винаги у дома ме води -
като пъпна връв с него ме свързва.
Ще свършат знам, емигрански неволи
и един ден завинаги ще се върна.
А къщата днес диша, живее,
от детси смях керемидите пукат
Вашите правнуци се веселят и пеят
и гълъби на покрива гукат.
© Слава Костадинова All rights reserved.
