Разговор със сърцето
Разговор със сърцето
на Боряна Йосифова
Сърцето ми нашепва,
че за тебе то не трепва.
Още казва ми да не бързам
и с изводите за теб да не прибързвам.
Трудно му е на горкото
да те приеме отново там,
където всеки обичан от мене човек
има спомен със своя портрет.
Не знаеш ли? Понякога ума ни лъже,
стараейки се да го следваме,
се оплитаме в здраво стегнато въже,
а после, освободим ли се за малко, се преследваме.
Моето сърце направи своето усилие
да прескочи пропастта, зейнала помежду нас,
като постигне някакво примирие,
скалъпено за по-малко от час.
Дори не знам защо започнах първо аз!
Но истина е, че с времето
изгубихме си и доверието.
Толкова интриги, преструвки и мълчание,
а сега, щом говориш с мен - в очите ти сияние?!
Не виждам смисъл да се преструваме.
Гордост ли е това? Едва ли,
но не трябва да робуваме
на мнението на общите ни другари.
Сърцето мое вечер нежно ми нашепва
и така за теб ме посъветва:
- Не бъди критична, не бъди и зла,
а както винаги - симпатична и добра.
Ти знаеш също като мен,
че гризеше те преди този разрешен проблем.
Аз чувствам обич само към приятели,
на които чувствам същината,
но не мога да приема предатели,
на които покрита бе за мен душата.
Не старай се насила да приемеш и обичаш някого
само заради доброто старо време,
защото преструвката ще огорчи и двама ни
и ще се превърне в наше бреме.
Не знам дали нещата ще потръгнат,
не знам дали исках аз въобще,
но днес - след раздяла пак другари -
трудно ще го приеме моето сърце!
Аз, както обикновено, съм искрена,
дано да не ти е в повече тази истина,
защото така съм устроена за този свят:
като обичам някого - духът ми е богат,
има какво да сподели и направи,
а не в себе си да се забрави.
Само не ми казвай, че те критикувам,
защото знам, това не ще да ти хареса,
аз просто се любувам
на мечтата ми да бъда поетеса.
© Боряна Йосифова All rights reserved.
