Sep 20, 2007, 11:01 PM

Разходка край Чернобил (хумор)

  Poetry
1.1K 0 4

 
 Отидохме в Чернобил (на екскурзия)
 да видим какво е родил (чрез еволюция).
 
 Разхождахме се из една гора (Цецо го отнесе лиана),
 отнякъде избръмча муха (изчезна и Димана).
 
 Излязохме в поле красиво (със цветя)
 в теменужките едри захласнахме се диво (и Петя изчезна и тя).
 
 Продължихме към нашата цел (а край нас заръмжаха цветя),
 аз... свалих си обувките смело (и всичко край нас... замря).
 
 
 20.09.2007   18:25

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...