Разкажи ми
Разкажи ми...
С пръсти синевата нарисувай.
Слънчевите зайчета по кожата ми
с устни укроти,
да не избягат.
в дланите ми сгушено доверие
топлината на косите търси.
И се давят
в плиткото на чашата
непознати чувства -
усещанията познати
пръснали...
и нейде зад очите ми се гушат.
Разкажи ми
как се ражда вятърът,
откраднал
ехото въздишащо на сетивата
подивели,
разсипал мекотата на тревите
в постеля на щурец.
А после,
утолен от разстояния,
на рамото ми кротко се обляга.
Така да ми разказваш,
та небето
да оглушее в светлини и звуци,
цветна лудост да взриви
на пълнолунията мислите нащърбени.
И ослепяла,
във шепота аритмен на сърцето,
да търся наранените ти думи...
© Мери Добрева All rights reserved.
