Разкажи ми сън
Спа ли до късно, светулке,
имаш сънища да ми разказваш?!
Знам аз, не са едно или две,
по цели нощи с бесове приказваш.
Злини, дошли да те любуват,
в косите твои да заровят свян,
неспособни с тебе да общуват,
дорде си будна с поглед прям.
Ангелска чистота излъчваш
сред облаци людска грехота,
и признавам - понякога ме измъчваш,
ако не потърсиш моята ръка.
Нощем, когато те прегърна,
и прошепна ти мило на ухо:
"Тук ли ще си, ако се обърна?",
ти ми отговаряш с действие добро:
Сгушваш се в мене като сърничка,
свита в поле от полска лайка,
и ми идва да ти кажа сричка по сричка:
"Позволи ми, моля, да те направя майка..."
© Миро Милев All rights reserved.
