Jun 10, 2012, 11:59 AM

Разказах на вятъра

  Poetry » Other
2.1K 0 14


В младите листа
зашумя топлият вятър.
И ми напомни за теб,
мъничка моя..
Приказно-светла магия.
Разказах му, че те обичам...
А той се засмя и обеща,
че няма да те открадне.
И ми донесе от твоята
неизказаност премълчана...
Събрала в едно обич и нежност.
Задуха игриво и силно.
Направи си дансинг
и затанцува с вестник прочетен.
После от скука повика дъжда.
Просто така... За компания.
Весел пролетен клоун,
който все се присмива
на облаците разплакани.
Безгрижен и романтичен
засрича с криволици  
по прозорците ми
твоето мило - "обичам те!"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тасо All rights reserved.

Comments

Comments

  • "В младите листа
    зашумя топлият вятър.
    И ми напомни за теб,
    мъничка моя..
    Приказно-светла магия.
    Разказах му, че те обичам...
    А той се засмя и обеща,
    че няма да те открадне.
    И ми донесе от твоята
    неизказаност премълчана..."

    Толкова нежност има в думите ти, толкова много нежност!
  • В тази Благодатна Неделя набрах
    красив букет от Вашите мили усмивки:
    Ilis (Алина Стоянова),
    Traum (Цвети Йорданова),
    voda (Елица Ангелова),
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова),
    feia (Вилдан Сефер),
    valia1771 (Ивон ),
    mimamina (Минка Конарова),
    oksimoron (Чо Ою ),
    anastasia73 (Анастасия ),
    нмг (Надежда Маринова ),
    ivanleko91 (Ангел Пишещо-Четящий),
    Dark-emi (Елора ),
    elenasim1 (Ел Ка):
    Благодая Ви!
  • !!!
  • Тасе, благодаря за красивите стихове, които пригалват сетивата с умело пресъздадените нежни чувства.
  • Естествено, красиво, опияняващо признание!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...