Apr 26, 2009, 10:34 PM

Разклати 

  Poetry
443 0 2





Разклати
Поредния кошмар
Леглото
Старо като приятел

В един ден съм
Един
В друг ден съм
Същия
Колко слънца
И колко луни преброих
В това си съществуване
И какъв ще съм утре

И за нея
Няма да пиша вече
Защото и тя не се мени

И за какво е всичко това
И колко дълго ще е

***

Дръпни завесите
На тъмно
Отвори очите си
И мътни като
В чашата
На дъното
Са днешните ти мисли

За утре

***

Не
Няма да има повече от това
И това е

Поезия?
На другите
Словата
Бели като
Поредния кошмар
Леглото
Стаята
Света
Слепи като
В тъмното освободени пепруди

Някой някога
Къде?

И колко още?

26.04.2009

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??