Разклати
Разклати
Поредния кошмар
Леглото
Старо като приятел
В един ден съм
Един
В друг ден съм
Същия
Колко слънца
И колко луни преброих
В това си съществуване
И какъв ще съм утре
И за нея
Няма да пиша вече
Защото и тя не се мени
И за какво е всичко това
И колко дълго ще е
***
Дръпни завесите
На тъмно
Отвори очите си
И мътни като
В чашата
На дъното
Са днешните ти мисли
За утре
***
Не
Няма да има повече от това
И това е
Поезия?
На другите
Словата
Бели като
Поредния кошмар
Леглото
Стаята
Света
Слепи като
В тъмното освободени пепруди
Някой някога
Къде?
И колко още?
26.04.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
