Опитват се да ни подравняват, приятелю.
Ей тъй на - с тримера, покрай бордюрите.
Да не им се оплитаме,
ако може, в краката им.
По-зеленички и еднаквички.
И за слънце да молим.
Да изпъкват болдлите им
и, под камък затиснати,
жълтичко да им шепнем
за дъжда, който храни ни.
Опитват се да ни поотрежат, приятелю.
Да забравяме
изпод бурени,
че сме целите в рани.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
