Различията правят ни еднакви
Ако можехме за миг
ако можехме да спрем
Аз до Тебе
Ти до Мен
ще можем ли да преклоним
ще можем ли да си простим
на сърцата дълго скрит копнежа
в очите снеговалежа
на устните завинаги пресъхнали от жажда
на тръпката отказала да им угажда
ако можехме за миг
ако можехме да спрем
Ти до Мене
Мен до Теб
ще върнем ли искрата в очите
ще заличим ли сивотата в дните
и множеството рани насъбрани
ще можем ли да ги обгърнем с нежни длани
ако можехме за миг
ако можехме да спрем
Ти до Мен
и Аз до Теб
ще протегнеш ли ръце
да почустваш неочаквано вината
от мъка насъбрала се в очите други
от болка силно пареща в гърдите чужди
и цялото ти същество немеещо
чакащо за последно прошка да намери
Да, да можехме за миг
да можехме да спрем
Аз до Тебе
Ти до Мен
не можем май да преклоним
не можем и да си простим
че различни бяхме
ала не разбрахме
че различията правят ни еднакви
© Вилияна Мутафова All rights reserved.
