Различни
Когато си говоря странно с птиците
и стигам с мисъл греещи звезди,
спуснала над поглед тих ресниците
недей се чудиш и не ме кори...
Не знаеш колко ми е нужна
глътка въздух след вихрушката – беда
от теб дошла, но незаслужено,
защото съм далечна и греша.
Поискай само да се върна бързо
след бягство кратко в чуден сън.
Тогава виж как примка се развързва
и чуй камбанния ми ведър звън.
Не чакай да съм кротка и послушна,
летя неспирно към жадуван бряг.
Аз мисъл съм трептяща в рима сгушена,
укротена само от първичен знак.
Изплашена от теб се скривам
в своя свят измислен на мечти.
Прости, че вече си отивам,
душата ми жадува да лети...
22.09.2017 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
