Mimka80 (Mimi Ivanova)
128 384
6.10.2017 г., 1:17 ч.

Различни 

  Поезия
422 3 7

Когато си говоря странно с птиците
и стигам с мисъл греещи звезди,
спуснала над поглед тих ресниците
недей се чудиш и не ме кори...
Не знаеш колко ми е нужна
глътка въздух след вихрушката – беда
от теб дошла, но незаслужено,
защото съм далечна и греша.
Поискай само да се върна бързо
след бягство кратко в чуден сън.
Тогава виж как примка се развързва
и чуй камбанния ми ведър звън.
Не чакай да съм кротка и послушна,
летя неспирно към жадуван бряг.
Аз мисъл съм трептяща в рима сгушена,
укротена само от първичен знак.
Изплашена от теб се скривам
в своя свят измислен на мечти.
Прости, че вече си отивам,
душата ми жадува да лети...

 

22.09.2017 г.
Бадемов Цвят

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, мила Пепи, радвам се, че ти хареса! Сърдечен поздрав и от мен!
  • Поздравления, Мимка! Много ми допадна!
  • ..."Не чакай да съм кротка и послушна,
    летя неспирно към жадуван бряг."...
    Мимка, сътворила си образен и въздействащ стих! Мислите ти вълнуват - всяка душа се стреми да бъде свободна... Поздравления!
  • Благодаря, Нина! Сърдечен поздрав от мен!
  • Ей, много е хубаво..съвпада с моите мисли за отношения и чувства!Любимо!
  • Благодаря от сърце за прекрасния коментар! Щастлив петък желая!
  • О, разкошна изповед!
    Едно признание което ми импонира...
    Браво Мимка!
Предложения
: ??:??