Различни
Когато си говоря странно с птиците
и стигам с мисъл греещи звезди,
спуснала над поглед тих ресниците
недей се чудиш и не ме кори...
Не знаеш колко ми е нужна
глътка въздух след вихрушката – беда
от теб дошла, но незаслужено,
защото съм далечна и греша.
Поискай само да се върна бързо
след бягство кратко в чуден сън.
Тогава виж как примка се развързва
и чуй камбанния ми ведър звън.
Не чакай да съм кротка и послушна,
летя неспирно към жадуван бряг.
Аз мисъл съм трептяща в рима сгушена,
укротена само от първичен знак.
Изплашена от теб се скривам
в своя свят измислен на мечти.
Прости, че вече си отивам,
душата ми жадува да лети...
22.09.2017 г.
Бадемов Цвят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
