Различните
Различните - целунати от Бога -
тях никой не обича, а отхвърля
и егоизмът ни, превърнал се във догма,
ги съди и душите им опърля.
Различен често значи и самотен,
и не разбран - отритнат, недолюбен...
За "бялата овца" - аплодисменти...,
а "черният" - с тояги сто прокуден.
Че ако си различен, си обречен
и често даже синоним на злото.
Не чакай някой да е по-човечен -
до толкоз' ни е "зряло" обществото.
Без капка мисъл в "кухите си тикви",
към тебе често гледат отвратени
и "чукат на дърво" да не ги стигат -
далечни са им твоите проблеми.
Дори за миг не виждат красотата
на Божията промисъл. Глупаци!
А тъпчат те и яростно те хулят,
и често са като "коне с капаци".
"Защо ги има - питат се невежи -
да цапат тоя свят така прекрасен?"
Еднаквият без свян ще отбележи:
"Различният е жалък и ужасен."
Щом не разбира нещо тя, тълпата
нахвърля ти се - дива, полудяла -
натирва те, от погледа те скрива
помита те - по-срашна и от хала.
А стига само миг да се замислиш
и да усетиш другия с душата,
да го изслушаш, без да се отвърнеш,
да се усмихнеш, да го хванеш за ръката.
Сърцето празни думи не изрича,
дали ще почнеш вече да го чуваш?
Различния пред теб ще се изправи,
ще те научи да не се преструваш.
Дали пък обществото ни безумно,
нелепите си грешки ще повтори?
Дали наистина това е трудно?
Сърцето на това ще отговори.
С.Кръстева
© Силвия Кръстева All rights reserved.
