Лекокрили, лекокрили,
лекокрили небеса
моя взор далеч открили
за неземни чудеса.
Чудя ви се за къде ли
бързате във този ден,
дето мислите, родени
все достигат преди мен.
И от минало начало,
на платната устремен,
как до днес е оцеляло
детското и плавам с крен?
А послания се носят
над планетата Земя
и дивят ме сто въпроса:
Как ти с него оцеля?
Лекокрили, лекокрили,
облачни са небеса
в моя взор не подменили
приказните чудеса.
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
