Лекокрили, лекокрили,
лекокрили небеса
моя взор далеч открили
за неземни чудеса.
Чудя ви се за къде ли
бързате във този ден,
дето мислите, родени
все достигат преди мен.
И от минало начало,
на платната устремен,
как до днес е оцеляло
детското и плавам с крен?
А послания се носят
над планетата Земя
и дивят ме сто въпроса:
Как ти с него оцеля?
Лекокрили, лекокрили,
облачни са небеса
в моя взор не подменили
приказните чудеса.
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
