РАЗМИСЛИ

БИХ ИСКАЛА ДА МОГА ДА ИЗЧЕЗВАМ, КОГАТО АЗ СИ ПОЖЕЛАЯ,

КОГАТО В МЕНЕ ДРУГАТА ЖИВЕЕ И НЯМА КАК ДА Я ВЪЗПРА

ДА НЕ ГОВОРИ, ДА НЕ ЧУВСТВА И ДА ПРИЧИНЯВА БОЛКА

НА МОЕТО, И БЕЗ ТОВА, ИЗСТРАДАЛО СЪРЦЕ.

СЪРЦЕ ЛИ? ТО Е МОЯТА ВСЕЛЕНА,

ЩОМ МОЖЕ ТОЛКОВА НЕЩА ДА ПОБЕРЕ:

И ОБИЧ, И ГРЕХОВНОСТ, И ИЗМЯНА,
И СВОБОДА, КОЯТО МЕ ЗОВЕ...

КАКВО Е СВОБОДАТА ВСЪЩНОСТ В НАШИ ДНИ?

НИМА ДА СИ СВОБОДЕН ЗНАЧИ ДА СИ САМ?

ИЛИ МАЛЦИНА САМО СА ИЗБРАНИТЕ

ДА Я РАЗДАВАТ, КАКТО АЗ СИ МИСЛЯ ДА Я ДАМ?...

ЗАМИСЛИХ СЕ!... ДАРЯВАШ НЕЩО САМО, АКО ТО Е ТВОЕ.

ДАЛИ Я ИМАМ, СВОБОДАТА ИЛИ САМО Я ЖЕЛАЯ?

ДАЛИ В МОЙТА КРАТКА ЛУДОСТ ТЯ Е С МЕН

И ТОГАВА ПРЕЗ СЪЛЗИ МЕ КАРА ДА СЕ СМЕЯ?...

ПРЕЗ СЪЛЗИ, ЗАЩОТО ЗНАЯ, ЧЕ ГРЕША.

НЕ ТОВА Е СВОБОДАТА, СИГУРНО НЕ Е И ЛЮБОВТА.

А МОЖЕ БИ Е ПРОСТО ГРЕШКА НА СЪДБАТА,

ИЛИ ПЪК ЛУДОСТ Е НА МЛАДОСТТА...