Размисли
Докосвал ли си счупено крило на птица,
кървящо в снеговете жадни, посред зима? -
от пъстроперо огнено кълбо в небето,
куршумът, за секунда всичко взима.
Ти виждал ли си в пясъка простряна мида,
останала без перлата си чудна - да проклина,
на буревестника дочувал ли си крясъка
в копнежа му за къс небесно синьо?
Сънувал ли си мачтата на чуден кораб,
прекършена от щормова вълна - как стене? -
в безпътица удавени надежди мятат
мечти за приказни земи и миг безвремие...
Ти чувал ли си тръпнеща камбана, уморена
във утрото заглъхнала да бие, за последно?
На майката докосна ли сълзицата солена,
изгаряща под устните ù бледни?
В сърцето беше ли на мъж – изгубил „милата”? -
там студовете пукат вените случайно...
Ако ли не, повярвай ми, животът ти безмислен е -
във състраданието е Човешката ни тайна.
© Михаил Цветански All rights reserved.
