Размисли

Apr 9, 2013, 9:16 PM

Poetry » Other

737 0 3

Не искам чуждите мечти
да бъдат мое ежедневие,
да са обвити във мъгли
или лъжовно упоение.
Нали тъй дълго се морих
да спя в легло от чужди вопли.
Наистина се упоих,
сега съм себе си и топли...
Но, свърши всичко със скръбта,
реших, че толкоз е различно,
когато даваш в любовта
наместо взимайки себично.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Размисли

Искате да прочетете повече?

Random works