Нощта покорно се снишава.
А небосводът грей висок.
И някак си по-светло става.
Във яслите се ражда Бог!
Ликувайте! И почетете
сина на Бога с хрисим лик.
Той ще изкупи греховете
на всеки беден мъченик.
Но може би във тая нощ,
нощта на радостна почуда,
в незнаен дом, във своя кош
за първи път проплаква Юда.
Орисани сме да си носим
във черни шепи зрънце слюда.
И в нас да блесва ту Христос,
ту да тъмней опасно Юда.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
