Размисъл
Защо винаги се смеем ?
Защо не възприемем веднъж сериозно живота ?
Защо обръщаме в смях неща, за които
би трябвало да се плаче ?
Защо ?Труден ли е въпросът - не!
Защото никой не задава тези въпроси
и никой никога не им е отговарял.
Защото сме безсилни пред своето всесилие.
Защото сме слаби.
Добре, че поне умеем да признаваме!
© Цветелина Славеева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
