Размисъл
Защо винаги се смеем ?
Защо не възприемем веднъж сериозно живота ?
Защо обръщаме в смях неща, за които
би трябвало да се плаче ?
Защо ?Труден ли е въпросът - не!
Защото никой не задава тези въпроси
и никой никога не им е отговарял.
Защото сме безсилни пред своето всесилие.
Защото сме слаби.
Добре, че поне умеем да признаваме!
© Цветелина Славеева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
