Размисъл
ХОРА СМЕ -
не са ни чужди
ужасът, че трябва да сме живи
и страхът от поривите диви,
дето драскат по стените на душата.
Не ги изпускаме,
залостваме вратата,
за да изглеждаме по-възрастни, по-зрели,
макар че истината вече сме прозрели -
щастливи сме само там - зад стената.
Само там отключени, разхвърляни и голи,
разбираме какво е свободата.
Да бъде вечно Тя - напрегнато се молим...
Страхът ни стисва, ужасът - понася,
изчезва радостта. Но, Божичко, защо ли
щастието да сме истински и голи
е нашата прокоба.
И колкото го искам,
толкова го мразя.
© Люска Петрова All rights reserved.
