С цвят на нощ са косите ми,
щом заровиш лице в тях веднъж
се опиваш от звездни копнежи
и от сънища
с вкус на мечтите ми...
В шепи тези къдрици подръж,
всяка тяхна извивка помни,
аромата им нежен...
С цвят тъмно кафе са очите ми,
щом дълбоко съзреш в тях онези
ореоли любовни
с блясък тежък магнитен,
ще поискаш в душата ми
тихо да влезеш,
в моя свят да потънеш...
Като пролетни ранни цветчета
устните ми зоват те,
щом веднъж те докоснат
със копринени листчета живи,
търсиш допир с тях дълго,
неспирно, дълбоко
с твоите да се сливат...
И... внимавай!
Щом веднъж си ме имал,
ще поискаш отново ревниво
до мен да се будиш блажено
и до мен да заспиваш...
© Дидислава All rights reserved.