Разпилени перли
Двамата с теб все сме като в страстно танго,
предизвикателно вплетени в ритъма труден.
Или сякаш ти е все едно къде съм и при кого,
или ме обгръщаш в прегръдката си възбуден.
Веднъж си хладен и за мен връх недостъпен,
а друг път без усилия ме превземаш нахално.
И ме караш да ревнувам по начин престъпен,
тялото си около твоето да извивам скандално.
Понякога обсебващ към себе си ме притегляш
и така не танц е това за мен, а истински плен.
Има дни, в които на пода с гняв ме захвърляш,
но после ме вдигаш високо, от любов окрилен.
И най-истински сме само миг преди сцената,
когато пооправяш червената роза в косите ми.
А най-огнено става, след като падне завесата
и се отразят разпилените ми перли в очите ми.
© Светла Асенова All rights reserved.
Така е...
За някои мои произведения трябват хапчета...
Успокоителни...