Разпиляна
Разхвърлена,
е така,
защото ми
харесва -
хаосът е цялата ми
представа за живота;
придобил е
образ на прилежност.
Погледни наляво и виж,
че погледът ми е зъл,
погледни надясно и виж,
че прегръщам си пътя,
а напред ако се обърнеш –
танцувам със зората,
назад не поглеждай,
там със спомените плача...
Най-обичам да се раздавам
за теб и за хора,
неоценяващи
нито
капчица
пот,
лееща се при труда
в тяхна полза,
ала го правя с
цялата обич,
с цялото внимание,
друга цел...
Мъча се
да погледна в очите ти,
да си помисля за пръв
и последен път:
"не властваш над мен".
Контролът ти
разхвърля дори най-претенциозно
подредената стая и най-невъзможно е
да се върне назад,
щом дума става за тебе...
Мислите ми пътуват на 400 км
и не се връщат
и съм разсеяна
не съществувам,
не чувам
шума от ежедневието...
Вечно нещо пърха
в мен и дишам,
дишам тежко,
а ритъмът ти...
едва смогнах!
Умопобъркан,
а изглеждаше нормален...
разпиля ме,
сега ме има на местата,
дето някога си ме водил,
държейки ми ръката,
но не достатъчно здраво,
подсказвайки, че мога да си тръгна,
щом пожелая и ти...
В опит да събера частите си...
си доказах, че ме притежаваш още
и ще продължавам да следвам
вените под прозиращата ти дреха...
На любовта и прибоя
оставих се...
Надявам се краят
продължителен да не е...
© Слънчоглед All rights reserved.
