Разпиляни от вятъра спомени,
тихо капят по моята длан,
като бисерни сълзи проронени,
дрипаво голи, без капчица свян.
Те събуждат в нозете ми времето,
на безмерни и празни мечти,
не познали на болката бремето,
недоиграли своите детски игри.
Рязпиляни от вятъра спомени,
се завръщат в очите ми като сълзи,
за мечтите, отдавна отронени,
недоживяли да се сбъднат, уви.
© Живка Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
