Mar 27, 2004, 3:10 PM

Разпиляни стъкълца

  Poetry
2.1K 1 5

С моята крехка наивност
слънчево огледало с ръцете си държах
с него твоя образ аз съзрях
мига на щастие в реалността
през очите ти видях.....

Смях, думички, шеги
и  от една невинна мъничка лъжа
с крехките си пръсти
огледалото на хиляди парченца разпилях.

С окървавените си пръсти
парченцата стъкълца отново
в дланите си исках да събера..
огледалото в едно цяло да възстановя

            .....не успях

 

Не успях с крехките си пръсти огладалото да задържа
Не успях в него пак твоя образ да изградя.....
Защо допуснах те толкоз близо до себе си?!
Защо допуснах отново сърцето ми да прокърви?!

                                                               март 1979г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Идеята ти е запазена последователно! Риторичните ти въпроси са силни!
  • Да Катина, аз също смятам, че единственият недостатък на този сайт са
    ОЦЕНКИТЕ, така нужни явно за всеки!
    Чудно ми беше дали на някой ще му направи впечатление!

  • Напълно съм съгласен с Пепина и давам същшата оценка
  • Благодаря,
    не ми е нужна тук оценката....
    по важно е какво иска да каже даден автор....

    Дразня се от това, че в този сайт само е важна оценката за някои пиша ти петичка, пиша ти шестичка, а не самите чувства породили появата на деденото произведение...
    Моля да ме извините.....напълно съм права, не сме в клас за да търсим отличника...
  • Много ми хареса като замисъл,поздравления ! Някои рими и ритми могат да се оправят,но не си позволявам да правя корекции,защото виждам достатъчно потенциал в автора.Продължавай да ни радваш с твои творби!Моята оценка е 6 поради липса на междинна оценка.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...