lilium (Катина Иванова) lilium (Катина Иванова)
10
Mar 27, 2004, 3:10 PM

Разпиляни стъкълца

  Poetry
2.1K 1 5

С моята крехка наивност
слънчево огледало с ръцете си държах
с него твоя образ аз съзрях
мига на щастие в реалността
през очите ти видях.....

Смях, думички, шеги
и  от една невинна мъничка лъжа
с крехките си пръсти
огледалото на хиляди парченца разпилях.

С окървавените си пръсти
парченцата стъкълца отново
в дланите си исках да събера..
огледалото в едно цяло да възстановя

            .....не успях

 

Не успях с крехките си пръсти огладалото да задържа
Не успях в него пак твоя образ да изградя.....
Защо допуснах те толкоз близо до себе си?!
Защо допуснах отново сърцето ми да прокърви?!

                                                               март 1979г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катина Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • princessa (Тоня)
    princessa (Тоня)
    Идеята ти е запазена последователно! Риторичните ти въпроси са силни!
  • princessa (Тоня)
    princessa (Тоня)
    Да Катина, аз също смятам, че единственият недостатък на този сайт са
    ОЦЕНКИТЕ, така нужни явно за всеки!
    Чудно ми беше дали на някой ще му направи впечатление!

  • hixxtam (Найден Найденов)
    hixxtam (Найден Найденов)
    Напълно съм съгласен с Пепина и давам същшата оценка
  • lilium (Катина Иванова)
    lilium (Катина Иванова)
    Благодаря,
    не ми е нужна тук оценката....
    по важно е какво иска да каже даден автор....

    Дразня се от това, че в този сайт само е важна оценката за някои пиша ти петичка, пиша ти шестичка, а не самите чувства породили появата на деденото произведение...
    Моля да ме извините.....напълно съм права, не сме в клас за да търсим отличника...
  • Pepina (Пепа Деличева)
    Pepina (Пепа Деличева)
    Много ми хареса като замисъл,поздравления ! Някои рими и ритми могат да се оправят,но не си позволявам да правя корекции,защото виждам достатъчно потенциал в автора.Продължавай да ни радваш с твои творби!Моята оценка е 6 поради липса на междинна оценка.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0