27.03.2004 г., 15:10 ч.

Разпиляни стъкълца 

  Поезия
1879 1 5
С моята крехка наивност
слънчево огледало с ръцете си държах
с него твоя образ аз съзрях
мига на щастие в реалността
през очите ти видях.....
Смях, думички, шеги
и от една невинна мъничка лъжа
с крехките си пръсти
огледалото на хиляди парченца разпилях.
С окървавените си пръсти
парченцата стъкълца отново
в дланите си исках да събера.. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катина Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??