Очите изумрудени изкачват
най-тръпнещите възвишения...
Във миглите ù диша знакът,
колко съвършен е...
А пръстите му бавно се подписват
върху молба за доизгаряне.
Светът загубва своя смисъл
да e реален...
Притихнала, добра и бледа,
след разпита за чувствата,
във ириса на тъмното му гледане,
лежи пречистена...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up