Apr 10, 2009, 10:32 PM

Разпит

  Poetry » Love
888 0 0

Очите изумрудени изкачват

най-тръпнещите възвишения...

Във миглите ù диша знакът,

колко съвършен е...



А пръстите му  бавно се подписват

върху молба за доизгаряне.

Светът загубва своя смисъл

да e реален...



Притихнала, добра и бледа,

 

след разпита за чувствата,

 

във ириса на тъмното му гледане,

 

лежи пречистена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Блак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...