Разплакана пролет
Със сенките на закъснели мисли,
със полета на влюбени очи -
усещам нежно думата обичам
във такта на сърцето да тупти.
С надеждата за споделено утро,
със плясъка на дивите вълни -
под силата на погледа ти тръпна,
погалена от пролетни сълзи.
Да, често пролетта ми плаче -
отровена от залъци любов,
а след това във тиха и дъждовна вечер
разцъфва - пареща за нов живот.
© Радосвета Петрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
